Едва ли има нещо по-завладяващо от фолклора. Живи ритми, ураган от движения, палитра от цветове – завихрят те, превземат те, стават част от теб. Започнеш ли веднъж – не можеш да спреш. Страст, необходимост, желание и други да видят красотата и да станат част от нея.
С разказа за дългогодишния ръководител на танцов състав „Чавдар“ Борис Ганчев се връщаме назад във времето, няколко години след откриването на Младежкия дом, когато е създаден първият състав за народни танци в Дома.
През 1974 година Борис Ганчев завършва средното си образование в минен техникум в Мадан и по разпределение есента на същата година се прибира в Пазарджик. В Мадан е танцувал народни танци и решава веднага да си намери състав, където да продължи с любимото занимание. Точно в този момент откриват в Младежкия дом състав за народни танци с ръководител Манчо Макаринов. Борис се записва като танцьор в новооткрития танцов състав през есента на 1974 година и свързва живота с Младежкия дом. Има основа, учи се бързо и става солист на състава заедно с Елена Баринска.
„Манчо Макаринов беше уникален човек. Умен, начетен, беше завършил НАТФИЗ и е работил като актьор в пазарджишкия театър. Много кадърен ръководител. От него научих много неща за танца. Искаше сам да се докаже без да се съобразява с никой. Когато направи „Четата на Бенковски“, където аз играех главна роля, се явихме на републикански фестивал. Бяхме най-добрите, но заради несъгласието му с журито получихме сребърен медал.“
Манчо Макаринов избира за творческия си път друга посока и през 1977 година ръководител на самодейния състав за народни танци става Георги Хинов – ръководител на професионалния състав в Пазарджик. Той е един от най-добрите хореографи в България, налага му се често да пътува и отсъства от репетициите. Борис Ганчев изразява своето неодобрение от този факт и е отстранен от състава. Връща репетиционното си облекло на директора на Младежкия дом Васил Генчев и споделя, че стриктният ръководител е гаранция за успешен танцов състав. Зимата на 1978 година се премества да танцува в Профсъюзния дом, където е и помощник-ръководител.
През 1979 година идва предложение от Младежкия дом Борис Ганчев да оглави състава за народни танци на Дома. Приема. Започва да събира танцьори по училищата. Записват се много деца. Съставът е сформиран и са отпуснати 15 000 лева за костюми. Щом хобито се превръща в професия, трябва подходящо образование – хореография. Получава го в Школата за художествени ръководители в Пловдив, където се обучава при едни от най-добрите хореографи. По-късно завършва и Академията при професор Дженева.
Нещата вървят добре. Съставът укрепва. Димитър Дойчинов поставя няколко танца, сред които и „Коледари“. Има репертоар, но добрите колективи с име и история не го приемат за конкуренция. 1983 година променя това отношение. На VI Републикански фестивал на художествената самодейност съставът на Младежкия дом участва за златен медал. Мотивацията е турне зад граница – във Франция или Италия.
„Явихме се във формат 24 на 24. Изправихме публиката на крака. Спечелихме златния медал с „Коледари“. Това беше голяма емоция. Еуфорията беше голяма.“
Първият златен медал за състава на Младежкия дом – успех, белязал началото на възхода . Успех, който задължава да бъдеш все по-добър и по-добър, защото успехите са за силните.
Първото турне зад граница е в Гърция и не за целия състав, а само за 20 човека – 8 на 8 танцьори, трима музиканти и ръководител. Труден избор, когато всички заслужават.
„За две седмици обиколихме цяла Гърция. Участвахме във фолклорен фестивал. Беше голям стимул за танцьорите. Най – успешните години за състава започнаха с турнето в Гърция. След това станахме представителен танцов състав. 90-те години имахме много турнета.“
Следват турнета в Полша, Румъния и Франция. Популярността на състава расте. Трябва да се избере подходящо име.
„Една от моите танцьорки каза, че нейният дядо е бил ръководител на танцов състав „Чавдар“ в Пазарджик. Поканихме го. Александър Кадийски дойде и разказа цялата тяхна история. Главният ръководител, който е и хореограф е Стоян Богданов от Пловдив. След като се разпаднал съставът, част от танцьорите отишли в ансамбъл „Филип Кутев“ , друга част в ансамбъл Пазарджик. Така името на „Чавдар“ временно се изгубило.“
Танцьори и създатели на танцов състав „Чавдар“ са единодушни, че е дошло време славното име да бъде възродено. На 27 юни 1986 година на официално тържество съставът за народни танци на Младежки дом Пазарджик получава името „Чавдар“. Кръстници на състава са Александър Кадийски и Стоян Богданов.
Какво се случва с първите танцьори на Борис Ганчев?
„Почти всички попълниха професионален ансамбъл. 90% от танцьорите на Ансамбъл Пазарджик бяха наши танцьори. Всички станаха професионалисти. Това беше за мен голяма гордост, защото все пак аз съм ги учил.“
Горд е Борис Ганчев и с възпитаниците си, които стават хореографи и ръководители на танцови състави: Иван Зеленгоров, Стоян Златанов, Иван Андров.
Чавдарци обикалят света. Печелят награди. Защитават името на Младежкия дом. Не само представят нашия фолклор пред световната общност, но и обучават желаещите на нашенски танци.
„Няма да забравя голямата поляна в Канада. Бяха се събрали българи и канадци, за да учат български народни танци.“
През 2015 година предава ПТС „Чавдар“ в ръцете на Иван и Рени Андрови, които са помощник-ръководители от 2013 година. Сега обучава само големи хора. Школата посещават и някои от бившите му танцьори, за които хобито танц остава за цял живот. Една от тях е Роберта Тодорова.
„Школата за възрастни я започнах преди 10-12 години, когато работех в „Детство“. Идваха да танцуват хора, които работят на бюро. Имаше един счетоводител, който водеше жена си. Неговите деца също бяха мои танцьори. Момичето идваше в „Чавдар“ , а момчето играеше в „Детство“. Убедих счетоводителя да опита. И до ден днешен ми е танцьор. Като бях млад ми се работеше повече с младежи. Когато Агрипина Войнова напусна, поех „Детство“ . В началото ми беше трудно, защото не бях работил с малки деца. Порасналите деца от „Детство“ идваха при мен в „Чавдар“ като младежи. Като дойдат децата първо ставаме приятели и след това сериозни танцьори. Няма некадърни деца, има некадърни ръководители.“
Прекрачил прага на Младежкия дом през далечната 1974 година като танцьор, воден от любовта си към българския народен танц, Борис Ганчев остава до ден днешен в Младежкия дом воден от същата непресъхваща любов, за да я предава на своите танцьори и да каже без колебание: “Откакто съм дошъл в Пазарджик, пъпът ми е хвърлен в Младежкия дом. Любовта ми към танците и към Младежкия дом е една и съща.“
