„Чавдар“ е семейство. Винаги си добре дошъл…
Рени и Иван Андрови
Иван
1990 г. станах част от танцов състав „Чавдар“. Ръководител беше Борис Ганчев. А през 2013, съвместно с Рени станахме помощници на Г-н Ганчев. През 2015 г. окончателно той отстъпи от състава и ни го „завеща“. И… ако трябва да направя равносметка, аз танцувам през целия си живот, не бих могъл да си представя живота без танците, там се чувствам жив! И така групите се сменяха, едни идваха, танцуваха, поемаха по пътя си, други идваха, а аз си бях там, в залата, не се отказах. През очите ми са минали много групи. Много пътувания, много конкурси. Обиколил съм света. Емоцията да си на сцена, вълнението. Емоцията, когато публиката е на крака, това е нещо, което трябва да се преживее, не може да се опише.
Рени
Отначало ме впечатли магията на състава, „големите“ им викахме като деца. Костюмите бяха вълшебни, няма как човек да извърне очи, танците им са стихия. „Чавдар“ е стил и мистерия, с неповторима сила. Мечтаех да стана част от него и когато станах, аз израснах. Вдъхнови ме Иван, от него научих много, научих се да обичам танца по нов начин, въпреки всичко и всички.
Исках да науча всичко, да разбирам всичко, как става магията, тръпката от изявата, отново и отново.
На 17 години станах част от състава. Там видях танците в тяхната същност, почувствах как израствам. Случваше се нещо ново всеки ден. Година по-късно дойдоха нови хора, близки до възрастта ми, те никога преди не бяха танцували, но ето…, г-н Ганчев каза: „Учи ги!“ Накрая на същата година, те знаеха няколко танца и отидохме на турне – Франция – Ле Пуй ен Валей. Красота от едно време, с по няколко участия на ден, по час-два. Нямахме умора! Публиката ни обожаваше. Тръпката беше неописуема.
Г-н Ганчев има рядък талант – той обединява, стари и нови танцьори, чрез уникалното си чувство за хумор, никога не взима нищо насериозно. Няма срам и скруполи, безумно искрен, до болка, дори, когато родих и всички казваха колко добре изглеждам, как не съм напълняла, той ми каза, „Олееее булка, я какви бузки си направила…“.
За него всички момчета са „пътър“ и всяко момиче „булка“!
От него научихме, че нищо не е фатално, че ако не стане по един начин, то може да стане по друг начин. Той доказа през годините, че може да оцелява, че умее да си поставя цели и да си ги гони.
„Чавдар“ обединява. Взима големи и малки и ги прави група.
Вече 7 години сме от другата страна, от страната на ръководителите. Още не вярваме…, не сме го търсели, не сме го искали, искахме да танцуваме, да танцуваме вечно, затова групите се сменяха, всеки си поемаше пътя, а ние оставахме…
Един прекрасен ден Борис Ганчев каза: „Някой трябва да поеме състава, вие трябва да сте…“ Не вярвахме, не искахме, беше нужно време… Съгласихме се и така, просто така, като на игра скочихме! И започна приключението! Преоткрихме Младежкия дом, преоткрихме хората там, видяхме ги с нови очи – прекрасни, жадни за нови идеи и начинания, готови да помагат и подкрепят!
Така и не ни се пречупи езикът да го наречем „работа“. Казваме отивам в залата, ще танцуваме, репетираме и прочие.
За нас Младежкият дом е енергия и вдъхновение! Място за творчество. Място, което приветства и развива, израстване…, възможности, въображение, ресурс!
Младежкият дом е топлина и уют!
Той е усмивката, която те посреща и изпраща на портала.
