Често получаваме искрени и емоционални спомени споделени от хора, чието късче живот е преминало през Младежки дом и е оставило отпечатък върху тях. Споделяме с вас разказът на музикант, който не живее в България.
С този Младежки дом ме свързва почти цялото ми детство и юношеските ми години до Абитуриентския бал. Тогава бях за последен път там. Помня даже че бягах от училище, за да свиря на йониката. Пробната стая беше на първия етаж в ъгъла, прозорците гледаха към пощата . Най-хубаво беше в събота когато имаше забави и танци. Там съм започнал да свиря за първи път. На тази сцена долу в голямата зала съм изпитвал първата сценична треска заедно с много мои приятели, които също не са в България. Има нещо, с което може да се гордее Младежкия дом с мен. На времето имаше една много популярна група Супермакс. Курт Хауенщайн почина преди няколко години, но последната песен, която изпя е моя композиция посветена на пострадалия ми син при ски спорт и който не може да ходи вече. Любовта към музиката ме крепи в живота…
Ж.П.