Автор: Борислав Петров
Хората, погълнати от своите ежедневни битийности, е трудно да си представят какво значи половин век да съхраняваш средище на културата, да го развиваш, да го опазиш като храм на свободата, младежката непримиримост към рамките, да сееш кълновете на промяната, да събираш талантите и да го правиш с любов. Но има хора, които помнят и са свързани с началото на това средище, влагат своята енергия и сега, за да поддържат този дух и да осветяват кръстопътя на живителните нишки, създали през годините амалгама от красиви спомени, приятелства в името на изкуството и творческата независимост. Днес, през погледа на тези хора, се опитваме да надникнем в зародиша на тази магия, устояла пет десетилетия на различни обществени и политически порядки, запазила атмосферата на различност, на надежда за един човешки полет без цензура и строг надзор. Защото дори и най-светлите и здрави храмове се правят от хора, от светли и свободни натури, които влагат вяра и енергия, а в замяна са попили от живата вода на вечно младата свобода. Дори и тогава, в самото начало, през един топъл априлски ден на 1971 година, спомените оживяват без излишните и тягостни ръкавели на чиновниците и техните догми. Разбира се, има строени първокурсници, музика, трибуна, речи, но много скоро младежите от Пазарджик и тогавашния окръг усещат, че това е тяхното място, тяхната лаборатория, тяхната трибуна. И не толкова заради добре оформената сграда, а заради свежия въздух, който я изпълва. И много скоро, още същата есен този въздух дава плодове и започват да се появяват първите самодейни състави. Уникалното е, че в зародиша им те нямат ръководители, просто момчетата и момичетата от различни училища идват и сами си стават ръководители. Идва времето за първата рок група, някак неусетно една от залите става „Устрем“. Тези младежи стават част от културните бригади. При първия директор Лилян Янакиев се създават и клубовете по интереси, а младите намират своята ниша, за да правят това, което обичат. Тук има китари, има барабани, има усилватели. Успоредно се раждат и клубовете по художествено слово, техника и дърворезба. Тогавашните младежи си спомнят за първите декорации, помощта на софийски художници, малко по-късно пазарджишкия художник Методи Пешунов е поканен, за да направи вътрешните стенописи и мозайки, които и до днес са вплетени в атмосферата. Както в песента, няма какво да се прави в нашия град, а изведнъж имаш цялата свобода на света. Неусетно, сякаш като в шекспировото време, изникват първите гости, често по-възрастни ентусиасти, около легендарната „Младежка среща“ се правят първите самодейни скечове и пиески. Паралелно с тази енергия и самите младежи създават своите студии, първата от които е именно театралната. Порасналите момчета и момичета си спомнят за първите дискотеки в събота и неделя, гъмжилото от жадни за забави и веселби тийнейджъри, дошли да чуят или пресъздадат любимата си музика, а този кипеж неизменно ражда и романтични връзки. Неизбежно се явява и прозрението, че тези талантливи деца и младежи могат да бъдат изстреляни високо в творческото пространство с помощта на опитни ръководители в отделните сфери и така се формират клубовете, чиито водачи дават стабилно рамо за прехода от самодейния ентусиазъм към професионалните полета на изкуството. Този устрем и този трепет дава на младежите криле – те вече имат собствена къща, в която да вземат собствени решения със свободната си воля, напълно доброволно, но и с помощта на професионални учители, които са и техни приятели. Не са забравени първите оркестри, още се носи името на Жоро Кабура, няма забрани да звучи музиката на Пърпъл и Форинър. Незабравени са дебютните представления в Голяма зала с „Делото Адам и Ева“ на Николай Поляков, още учениците Георги Кадурин, Янина Кашева и Митко Марин. Тази премиера по нищо не отстъпва на постановките на Драматичния театър. Янакиев успява да привлече цялата интелигенция на града, да даде шанс на младежите на Пазарджик да се докоснат реално до професионалистите. Така те тръгват по мечтата си. Актьорите от театъра дори идват в Младежкия, за да внесат своите лаборатории и така се създава една многопластова амалгама от творци. Музикантите преливат от самодейци до Джаз формация „Бели, зелени, червени“ – първият професионален джазов състав в България. Майстори-дърворезбари предават своя опит, досущ като в романите на Димитър Талев. Гостуват известни писатели и поети, дават светлина, надежда и идеи на пишещите деца от града. Дават и част от своята свобода. Затова и сега, хората, които развиват Младежки дом, неусетно пазят връзката с онова време – като участници в изложби на ТНТМ, в театралните школи и рок съставите. И така, без да са го целяли, са превърнали хобито си в своя професия. И нашият поглед на прага на 50 годишния юбилей е безценен през техните очи, през техните съдби, станали част от пазителите на традицията, осъзнали колко е важна тази памет, за да им дава сили в създаването на днешната културна палитра на бързо променящия се свят. Със същия почти детски ентусиазъм, със същата енергия и чистота. Те не са чиновници и никога не са били, защото това средище е средище на творци. Всъщност това е и голямата магия на Младежкия дом и рецептата да е жив и динамичен до днес – тук сега са хората, които са част от темелите на този свободен храм на творчеството, те са нишка от живия му организъм. През годините те не са преставали да бъдат свързани с него. През осемдесетте например те си спомнят и за съставите за политически песни и фестивала „Ален мак“, в който участват успешно, за дамските рок-групи като „Пролет“ и конкурса на Бригита Чолакова, за калейдоскопа от изяви и творци, независимо от името и идеите на директорите на дома. Които пък внасят своя принос и своя размах. Една изключителна част от тази история е и работата на дома с тогавашните младежки центрове в останалите общини от окръга. Посещенията са с методическа, творческа и техническа помощ, този дух се предава в домовете във Велинград, Септември, Стрелча, Батак…Има турнета на студиите, концерти и програми на пазарджишките състави. Споменът оживява, а тягата на този дух дава сили и до днес на работещите тук. Те са тръгвали и са се връщали, но този дух ги кара да усещат, че никога не са се отделяли от този организъм на креативното Затова днес те не могат да си представят своя минал и настоящ път без тази връзка. Погледът ни стига и до най-дълбоката и важна функция на това средище – като за един организъм, който непрекъснато се развива и еволюира. Така те са наясно с предизвикателството днес и за бъдещето – Младежкия дом не само да е в крак с времето, но и да го изпреварва! За да е винаги млад. Само така младите ще продължат да идват и да го изпълват, по собствена воля и по свое желание. Сега, пазещите традицията и все още активни участници в този процес, си спомнят, че всеки един от неговите директори е внасял своята визия, своите идеи и разбирания, затова и приносът на всеки един от тях е различен и уникален. При Васил Генчев например това са дискусионните форми, клуб „Пътешественик“ и много други. Тогава са и джаз четвъртъците с гости , диско клуба, клуб „Олимпиец“, литературните вечери. Маргарита Грозданова успява да доразвива дейностите във време на първия смутен преход, докато домът премине в територията на общинската собственост като нейно звено. Така идва и Малина Златева, после Трифон Богданов. Младежки дом се отваря навън, започва международен обмен с помощта на Министерството на младежта и спорта. Всеобщо е мнението, че голямата заслуга на настоящия директор Инна Церовска е развиването на младежките фестивали, чиито домакин е Пазарджик. Те получават свое лице и се налагат като най-добрите в страната с международно участие. Уникални са и проектите, създадени в годината „Пловдив – Европейска столица на културата“. Въпреки мащабната дейност, тя успява да съхрани и да ръководи малкия екип от организатори, да намери най-подходящите хора за тази дейност. Които пазят паметта, които се развиват и учат всеки ден, разширяват младежката атмосфера и търсят нови предизвикателства. Те са достатъчно скромни, за да не афишират гръмко имената си, но и с достатъчно самочувствие и заряд, за да продължат да пазят и обогатяват полето на младежката красота и творческа свобода в нашия град. В който, докато ги има тях и Младежки дом, просто има какво да се случи. Защото екипът е свързан с този храм – от първия ден до днешния юбилеен 16-ти април. С памет, мисъл, стратегия, опит и мечти на този младежки дух за бъдещето.
