Автор: Дечо Илиев
Изкуството — това е самият живот и то не познава забравата, казва Оскар Уайлд. Тази сентенция важи с пълна сила за човека и неговото изкуство, за което ще стане въпрос в последващия разказ. Всеки носи в себе си някакъв талант, въпросът е как да бъде провокиран за да излезе на бял свят. Може би при Бай Апостол се е получило така, с вродения си педагогически нюх да изкарва от учениците си най-доброто, на което са способни. Не е сигурно дали застрахователите са загубили един професионалист, но е сигурно, че дърворезбарите са спечелили истински творец. Казвам това, защото в началото на 70-те, Апостол Сотиров е директор на ДЗИ. По стечение на житейски обстоятелства, Партията го освобождава от длъжност със забрана да заема всякакви обществени постове, спомня си един от неговите ученици Мишо Тодоров. Тогава той започва да се занимава с това, което е завършил, средно училище по дърводелство и дърворезба в Пловдив.
Едно приятелство слага началото на творческия му път в Младежкия дом. Директор на Дома в далечната 1973 година е Лилян Янакиев, който има слабост към дърворезбата. Именно той предлага на Бай Апостол да създаде Клуба на младите резбари. Началото е сложено. Зареждат се дълги творчески години. С много любов и търпение Апостол Сотиров предава резбарското майсторство на своите ученици. Задачата на Клуба е, преди всичко, да обучава в традициите на старите тревненски, дебърски и самоковски майстори. Ателието дава основа на младите резбари да овладеят рисуването, създаването на композиция върху дървото, усет към форма, линия и обем. Апостол Сотиров е не само майстор резбар, той е будител и учител за дърворезбарите в Пазарджик. Заради своя талант и изключителни заслуги в дърворезбоването, той е избран за председател на Съюза на задругата на майсторите в България. За 45 години творческа дейност около 1200 младежи овладяват тънкостите на дърворезбата. Приблизително 400 от тях се занимават професионално, включително и в чужбина, спомня си още Михаил Тодоров. Други продължават обучението си в Художествената академия.
Клубът по дърворезба към Младежкия дом утвърждава традициите на Дебърската школа, чиито връх е иконостаса на църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик, резбована преди 160 години от майстор Макрия Фръчковски и неговите синове. Безспорно признанието на младите резбари е участието им на много регионални и национални изложби. Уникалният резбован таван, който се намира в фойаето на Младежкия дом е дело на Бай Апостол. С тази си творба той участва през 1973 година на Националната изложба за приложни изкуства с. Орешак, Ловешко. Таванът е в стила на Тетевенската школа с център слънце, разработен в буен орнамент, а в периферията преминава в пламтящи цветове и житни класове, синтезиращи живота по нашите земи. Това произведение на изкуството има интересна история. След като печели награда след награда на не една национална изложба, таванът е откупен от Националния дарителски фонд „13 века България“, след което следите му се губят. През 2007 година части от творбата биват намерени в мазето на Младежкия дом, друга част е открита в зала „Маестро Георги Атанасов“. По това време директор на Младежкия дом е Инна Церовска, тя решава да го възстанови и тази уникална творба да заеме полагащото й се място – тавана на фоайето на Дома, където е и до ден днешен.
Наследството, което оставя Бай Апостол е безценно. Резбованите шкафове и Наследството, което оставя Бай Апостол е видно навсякъде в Младежкия дом и до ден днешен. Част от него е и „Битовата стая“, с богато резбовани орнаменти , създадени от Клуба по дърворезба в края на 70-те години на миналия век. В знак на признателност към гения на Апостол Сотиров, в навечерието на Деня на народните будители през 2019 година Младежкият дом откри конферентна зала, носеща неговото име. В последствие се оказа, че точно в тази стая преди 50 години, е учреден Клуба на младия резбар. В момента в Пазарджик живеят 12 негови ученици, на които хобито дърворезба се е превърнало в доходна професия. А най-големият паметник на съвременното резбарско изкуство е иконостаса на църквата „Св. Георги Победоносец“ в Пазарджик. Най-голямото наследство, което оставя Бай Апостол, това са неговите талантливи ученици и последовател, които продължават делото му като ръководители на Клуба по дърворезба. Това са Николай Стоянов, Стефан Пендев и Михаил Тодоров.
Михаил Тодоров и до днес предава изкуството на дърворезбата в Младежки дом. Той дарява своя труд безвъзмездно, за да не отмре една традиция положена преди 50 години.
