Текст: Борислав Петров
Човешки непринудено, с фин актьорски привкус, спомените на Александър Пасков оживяват, когато сега, след толкова време, той отново се завръща в Младежки дом – Пазарджик. И при него, както при другите ни гости, времето прави странни и уникални бягства и прелива между минало, настояще и дори бъдеще. Оказва се, че Сашо си остава в това духовно кътче на Пазарджик, гледа на него като на свое и се радва на днешните му млади творчески жители.
Ето, дойдох сега, и все едно съм си на ония 18 години, когато правих първите си стъпки в театъра, тук всичко си е живо и тази уникална атмосфера веднага те кара да потръпнеш, споделя актьорът. За него мястото е един жалон, който остава като светлата част на живота, хем те налягат спомени, хем те зареждат с енергия за бъдещето. И как да не е, като точно оттук тръгва сагата на Сашо Пасков към сцената, спортистът по петобой в галоп прескача от спортния кон към коня на крал Ричард. По онова време младежът иска да тръгне към театъра, но съдбата му отрежда да мине през школата на младежите, за да бъде готов за професионалното поприще. Театралите тогава му препоръчват да натрупа опит, Иван Бурджев настоява именно в Младежки дом да стартира своята мечта. Среща се с Георги Стоилов, който тогава води театралната студия. Първият му герой се казва Павел, запален по физиката младеж, а режисьорът му подарява очила. Това беше изключително преживяване, защото трудните месеци в казармата ставаха по-леки, когато се потапях в представленията на Младежкия, спомня си Сашо.
След театрите в Димитровград и Ямбол през 1991 година актьорът се завръща в Пазарджик и отново при първа възможност е в дома. След година с Иво Русев идва тласък за едно представление, което от театъра да бъде изиграно при младежите и Сашо прави с тях една грузинска пиеса. И така театралната студия в Младежки дом приема репетициите от Камерна сцена и Сашо е нарекъл проекта „Репетиция – любов моя“. Иво Русев помагал с мнение и препоръка. Зорница Маринкова, Георги Вачев, Момчил Бончев, Александър Братоев (днес ръководител на Младежки театър „Приятели“) – това са все творци в театъра и киното, работили със Сашо тогава. Някои от хората му се обаждали, за да му благодарят за преживените мигове на сцената. Малко по-късно започнали една испанска пиеса „English Spoken“ на Лауро Олмо, която Сашо Пасков пресъздал с българското заглавие „Песента на папагалите“. Спомня си дори детайли от пиесата, радва се, че хората още я помнят. Актьорът си спомня и за приятели, които са му помагали с дарения, но това е част от времето, по-важното е, че работата с децата продължава, а ентусиазмът си остава огромен, както е и до днес.
После идват още пиеси като „Влюбените“ на Карло Голдони, играно в Профсъюзния дом (на мястото на днешното кино – бел. ред.). Експериментите са с разменени роли момчета – момичета, шекспирови сонети, шпаги, оригинални пролози. От този период си спомня Наско Стоянов, който после се утвърди в БГ РАДИО.
Важна част от спомените на Сашо Пасков е работата му с Гаро Ашикян по безсмъртните повести на Лев Толстой. Това е тъжната история на един кон, едно фино слово далеч от шумовия фон на днешния живот.
Пасков се радва, че сега Александър Братоев държи здраво щафетата на театралната студия в Младежкия дом, а традицията и средата се запазват, дори се развиват. Това се отнася и за другите формации. Защото тази приемственост прави времето едно цяло, създава нови герои на сцената и извън нея и е уникална част от изкуството на този град.
