Blog

Учителската ми кариера приключи само за 20 дни. Освободиха ме от разпределение и останах в изчаквателен режим съвсем за кратко. Обади ми се Васил Генчев – директор на Младежкия дом. Търсели филолог по заместване и инспекторът по български език и литература препоръчал мен. Приех предложението без особени очаквания и в средата на месец декември преди доста години, в годината, когато завърших висшето си образование, прекрачих прага на Младежкия дом за първия си работен ден. Директорът ме посрещна с усмивка и с насърчителното „Ще се справиш“. Разказа ми на дълго и широка за дейността на Дома и за моите задължения. Гледах го с ококорени очи и се опитвах да преосмисля информацията. Нещата изглеждаха далечни и абсурдни. Запознах се с колегите. Приеха ме добронамерено и до края на работното време даже си подавахме шегички. Работният ден приключи и аз се приготвих да си тръгвам, мислейки си за готините колеги и за получената информация, която не проумявах. На коридора ме пресрещна директорът с въпроса : „Накъде? Продължаваме в зала „Устрем“. През деня организираме, а вечерта виждаме какво сме свършили. Това е оценката за нашата работа. Дават я публиката и участниците.“

Бях още по-объркана и влязох в залата с досада. Едвам си намерих свободно място. Присъствах на поредния Литературен четвъртък. Директорът представи гостите – поетесата Ваня Петкова и доцент Огнян Сапарев. Започна да става интересно… Имах взети три изпита при доцент Сапарев и беше един от любимите ми преподаватели. А Ваня Петкова беше поетеса, уважавана и рецитирана от повечето студенти филолози. Така и на усетих как минаха двата часа. По пътя за вкъщи си помислих  – тази работа няма да е чак толкоз лоша.

През следващите дни разбрах защо са търсили филолог по заместване. Рубриката Литературен четвъртък премина изцяло в мои ръце – осъществявах връзки с авторите и литературните критици, правех разгласа на събитието и много често бях водещ на самите срещи. Работата ми в Младежкия дом ме срещна с всички  най-известни, четени и любими автори от българската литература. Бях удовлетворена, когато виждах доволните лица и усмивки на присъстващите. Странната на пръв поглед работа ми се отплащаше по начин, за които дори не бях мечтала… И така ден след ден, година след година… Променяха се търсенията и интересите на младите хора – отговаряхме им с нови форми и събития, винаги на гребена на вълната. Нови предизвикателства, никакво време за скучаене, динамика и разнообразие. Никакъв шанс работата да ти омръзне. Става част от теб. Сякаш се пристрастяваш и така по заместване се превърна в една устойчива величина, която имаше начало, но краят й още не е дошъл…

Валентина Топалова