Автор: Дечо Илиев
Абитуриентските балове не са това, което бяха. Ако върнем лентата назад не бихме открили кой знае какви разлики освен във времето и нравите. Но това се подразбира. Общото е, че младите хора, вече осъзнати като личности, завършват средното си образование и преживяват емоциите около това събитие. Любовта и признателността към любимите учители и класните си остава непроменена във времето. Сегашните абитуриенти са по-шумни. Обикалят улиците на града с автомобили и вувузели, и броят от едно до дванайсет.
Има и още някои съществени разлики, които можем да споменем, за протокола, но нека не звучи като упрек или тесногръдие, а като част от новото време. В миналото родителите на абитуриентите, едвам смогваха да подарят едно, що годе свестно костюмче или рокличка и прическа. А някои от сегашните, освен тези екстри, получават скъп телефон, силикон или скъпа кола.
Споделям всичко това, за да не прозвучи прекалено ретро онова, което ще ви разкажа. Как завършваха абитуриентите през 70-те и 80-те години на миналия век и как организираха абитуриентските си балове?!
Първият абитуриентски бал се провежда през пролетта на 1971 г. По спомени на Юри Илков – ръководител на клуб „Фантастика“ към Дома, това събитие се случва точно на 24 май, около месец след откриването на Младежкия дом. Целият випуск на гимназия „Акасаков‘‘ се събира в Голямата зала на Дома. Пристигат който както може. Някои с коли, тогава този лукс можеха да си го позволят малко абитуриенти.
Тогава залата ни се стори много голяма, спомня си Юри, а със съучениците си не можехме да се разпознаем. Изглеждахме съвсем различно. Не бяхме свикнали да се виждаме облечени по този начин. Песни, танци до зори. Беше много весело и емоционално, особено бяхме щастливи, че сме първият випуск отбелязал завършването си в Младежкия дом. На сутринта взех акордеона си и отидохме до дома на класната Стефка Вълкова, която живееше до стария Пионерски дом, за да й правим серенада. Тя излезе и ни поздрави. Приятно ми е да си спомням тези дни. Бяхме млади, животът беше пред нас и след това всеки пое по пътя си….
През годините напред провеждането и организацията на абитуриентските балове се развива. Това се вижда и през спомените на Мариана Панталеева, която води сега клуб „Психотроника“.
Нашето училище имаше традиция преди бала да посещаваме учителите по домовете им. Беше много мило, те с радост ни посрещаха, черпеха ни със сладки и си разказвахме приятни спомени през годините. На 24.05.1980г. беше нашият бал, спомням си, че малко преди да влезем в Младежкия дом заваля летен дъжд. Всички видяха в това някакъв знак, че ще ни върви по вода в живота… От входа на Дома до Тортата имаше шпалир от родители, приятели и любопитковци, които ни аплодираха и обсъждаха тоалетите ни. Голямата зала беше подредена с големи кръгли маси застлани със синьо златни покривки и отрупани с ястия. Свиреше професионална група, а водещите бяха наши съученици. Цялата нощ мина в луди танци, снимки и забавления. Избрахме мис и мистър бал с корона и лента, които те гордо носиха през цялата вечер. На сутринта посрещнахме изгрева на Острова, разделихме се с радост и мъничко тъга, че всичко това, училището, ученическата любов и безгрижният живот е вече зад гърба ни…
В този ред на мисли бих искал да спомена и това, че осен абитуриентски балове в Младежкия дом се организираха пролетни и новогодишни. Името им подсказва, че те се провеждаха по първа пролет и около Нова година, и бяха изцяло под егидата на Дома. Баловете бяха няколко на брой в зависимост от заявките на младите хора, условно разделени на работническа, учаща и студентска младеж. Всеки от организаторите на Дома отговаряше за определен бал и си създаваше съответната организация. Канехме рок групи, като „Сигнал“ и „LZ„, водещи от пазарджишкия театър, илюзионисти, буфосинхронисти, хумористи. Гостували са ни имена като Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Хиндо Касимов, Димитър Манчев, а като диджей Тома Спространов. Бяха незабравими дни и идвахме с желание и удоволствие на работа. Спомням си това с умиление, защото бяхме млади и силни, и със свито сърце знаейки, че това никога няма да се повтори…
