Автор: Цветанка Богданова
Мили и скъпи са спомените ми от Младежкия дом, свидни и незабравими, свързани с буйната ни младост и лудите ни ученически години! С удоволствие посещавахме разнообразните мероприятия, организирани там: вълнуващи срещи с известни поети и писатели, страхотни изяви на танцови ансамбли и хорове, дискотеки с известни групи, където се наслаждавахме на прекрасната музика и танцувахме неуморно и диво! В един брой на списание „Жената днес“ попаднах на снимка, която показваше рок група, изцяло съставена от монахини! Това страхотно ме вдъхнови, веднага показах снимката на мои приятелки, които бяха бойни и навити и спонтанно се роди идеята и ние да си организираме група само от момичета! Музикално не бяхме много грамотни, като не се взема предвид, че всички свирехме във фанфарната музика и пеехме в хора на гимназията. Само двечки се бяха занимавали професионално, едната свиреше на цигулка, другата на пиано. Вдъхновени и решени на всичко се отправихме на среща с директорката на гимназията. Бяхме напористи и упорити, накрая тя се поддаде на натиска ни и на огромното ни желание и закупи желаните инструменти! Това беше страхотно събитие, всички бяха много щастливи! Във всеки клас имаше по няколко човека, които обичаха музиката и свиреха на китари. Успяхме да се организираме и даже в Младежкия дом ни осигуриха преподавател по китара, с който започнахме да се упражняваме и под чието ръководство доста напреднахме. Барабанистката беше много дребничка, като седнеше зад барабаните не се виждаше изобщо! Тя беше много амбициозна, ходеше и едва ли не досаждаше на братовчед си, който я обучаваше и тя ставаше от ден на ден по-добра. Първата ни и единствена изява на сцена беше фестивалът на политическата песен, организиран от Дома. За участие се бяха записали доста групи, някои от тях много добри! Ние даже нямахме име на групата, но преди да излезем на сцената дружно решихме да наречем групата „Пролет“, на една от участничките. Поканени бяха всички съученици и приятели, естествено всички роднини, комшии и други близки. Не се разминахме и без инцидент! Залата жужеше, пълно беше с хора, всички чакаха нашата изява. От вълнение и сценична треска баскитаристката се спъна в един кабел, за малко да се просне на сцената! Притичаха услужливи младежи и проблемът беше решен набързо. Пяхме от сърце, свирихме с хъс! Напълно си заслужихме овациите! Даже се класирахме на второ място, след групата от Белово, която действително се представи блестящо. Не станахме професионалисти! Всички заминахме да учим, разпиляхме се в различни градове и прекъснахме музикалната си кариера! У нас остана любовта към хубавата музика, китарите и купоните! НО у мен се е загнездила една идея, която смятам да осъществим, след като се пенсионираме! Ще се съберем и ще направим нова група! И име съм измислила вече – група „Ветеран“! Намерила съм и преподавателка по китара, истинска професионалистка, завършила Консерваторията! Само да отшуми КОВИД бурята и започвам най-сериозно с уроците! Хубаво е човек да успее да осъществи младежките си мечти! Няма значение кога! Желанието е налице, остава реализацията! Пожелайте ни успех! Кой знае, може един ден да покорим и световните „младежки“ сцени, защо не?! Човек никога не знае какво ще му поднесе животът!
