Бели, зелени и червени – началото

Бели, зелени и червени – началото

Автор: Валентина Топалова

Ще Ви разкажа история за едно начало, произлязло от  едно друго начало и щастливо стичане на обстоятелствата…

Годината е 1971. На 16 април е официалното откриване на Младежки дом Пазарджик. Създаден е да се грижи за естетическото възпитание на младите хора. Домът красавец, както го наричат журналистите, започва да оживява чрез дейностите си, давайки поле за изява на професионални творци и любители.

Веселин Николов – млад и обещаващ саксофонист, възпитаник на Варшавския университет  и активен участник в концертния живот на полските джазмени, един от учредителите на Европейската и Световната джазова федерации, в началото на 70-те години на ХХ век се прибира у дома.  Още като студент във Варшава той мечтае да се завърне в Пловдив и да сформира собствен оркестър, с който да изпълнява българска джазова музика. Следват неколкократни откази от страна на държавата.

Но на 1 октомври 1971 г. две търсещи страни се намират и така след конкурс саксофонистът Веселин Николов е назначен за художествен ръководител на джазов оркестър и основава в Окръжен младежки дом  Пазарджик джазова формация, която кръщава „Бели, зелени и червени“ (по аналогия с името на известната сюита на Дюк Елингтън „Black, brown and beige“).

Това е първият професионален джазов състав в България, оставил следа във формирането на вкуса на българската публика.

Епитетите, с които джазовият критик Владимир Гаджев описва настроенията в обществото по време на прохождането на „Бели, зелени и червени“ – „обкръжени от безразличие, интелектуална леност и страх от различността“ недвусмислено говорят за трудния път, по който тръгва младата джазова формация.

Иван Дойкин – музикант, си спомня за далечната 1971 година: „След откриването на Дома дойдоха „Бели, зелени и червени“. Те всички бяха мои приятели. Познавахме се от Пловдив , от Академията. Тогава Веселин Николов, както му викат Весо Червения, беше много добър и амбициозен. Предложиха им да ги назначат тук на щат. Това беше за пръв път в България – да има щатен оркестър, който свири джаз. И тогава те започнаха тук. С Весо бяха Коцето – тромпетист, Славчо – флейтист, Лъчезар Димитров – китара, Пъшо Конов – басист и Петър Джурков – пианист. Имаха и певица – Румяна Русева. Репетираха в Младежкия дом. Спомням си  Борис Стоянов. Той беше организатор в Младежкия дом и по времето на „Бели, зелени и червени“. Много се грижеше за тях. Купиха апаратура Динакорд. За времето си беше много нещо. Трябваше разрешително за закупуване. Направиха им костюми.

През втората година организираха премиерен концерт в театъра. Това беше такова събитие, че тука се беше изсипала цяла София и Пловдив, цялата интелигенция на България идваше тук. Това беше концерт събитие за цяла България. Тръгнаха с много добър старт. Това, което направиха „Бели, зелени и червени“ беше уникално, за пръв път в България.“

Веселин Николов  добре познава отвореността  на джаза към всяка нова идея /не само музикална/, което му позволява да се интегрира към различни културни форми и практики. Първата, която джазменът осмислено използва е популярният вече в Полша формат „Джаз и поезия“. Той е навлязъл в практиката на европейската клубна дейност. Успехът на първите концерти в Пазарджик, Пловдив и София и на голямото турне из страната подсказва за много добър публичен прием и възход на  джазовия живот в България.

С помощта на поети и артисти Веселин Николов постепенно успява да социализира джаза в общественото пространство първо на Пазарджик, а после и в Пловдив и София.

В рамките на „Джаз и поезия“ през 1972 година лидерът на „Бели, зелени и червени“ пише композицията „1300 златни страници“, която стъпва на мелодични особености от времето на Йоан Кукузел (XIII век). Журналистът Тодор Коруев описва произведението като „първото спускане на джаза в древността на българската държава“, а новооткритият източник на вдъхновение постепенно заема централно място в творчеството на Николов. Самият той посочва: „Инспирациите при мен идваха от две посоки – българския фолклор и аскетичната чувствителност на църковната ни музика от стари времена“. Развитието на тези теми и репертоарното разнообразие, което те предлагат, по-късно ще станат повод джазовият свят да се заинтригува от музиката на „Бели, зелени и червени“.

В статията си „Пловдивската премиера на един млад състав от Пазарджик“ / в-к „Народна младеж“ от 11.02.1972 година / Владимир Гаджев разказва за втория концерт на групата:

„През миналата седмица се състоя вторият концерт на „Бели, зелени и червени“, този път в Пловдив. На подиума на Профсъюзния дом на културата застана един състав нонет, комплектуван от два саксофона, два тромпета, пиано, китара, бас, солист вокалист и ударни инструменти.

В първата част на концерта оркестърът се представи с базови композиции, повечето от които са на художествения ръководител и диригент на състава Веселин Николов.

Втората част на концерта включваше разработки на популярни естрадни песни.

И в двете части всяка пиеса бе предхождана от литературно-поетичен материал, създаден по стихове на Павел Матев, Петър Караангов, Андрей Германов и Иван Пейчев в изпълнение на актьори от Пазарджишкия драматичен театър.

Владимир Гаджев продължава да следи изявите на джазовата формация. В статията „Оркестър „Бели, зелени и червени“ при младежкия дом в Пазарджик дебютира на столичния концертен подиум“ /в-к „Народна младеж“ брой 307 от 25.12.1972 година/ той пише:

„След успешно турне във Варна, Велико Търново, Толбухин и други градове на Северна България през миналата седмица оркестърът „Бели, зелени и червени“ при младежкия дом в Пазарджик изнесе своя концерт-рецитал и пред столичната публика в зала „България“. Със средствата на джазовата музика и поезията рециталът поднесе в хроникално-ретроспективен ред най-актуалните събития от политическия живот в света. Интересно беше хрумването да бъдат използвани почти изцяло на „негърската“ американска музика и стихове от най-известните задокеански поети.

Публиката /предимно младежка/, дошла в по-голямата си част заради музиката, не остана пасивна към политическата тема, а я пречупи през себе си и трябваше човек да види очите на присъстващите, за да се убеди в тяхната съпричастност към събитията, интерпретирани на подиума със средствата на изкуството и това беше може би главното достойнство на рецитала.“

През 1974 година „Бели, зелени и червени“ придобиват професионален статут /вече преформатирани в квинтет/  към филхармонията в Пловдив.

Така са се случили нещата през погледа на очевидци и участници в събитията. Днес от дистанцията на 50 години бихме могли да обобщим: налице е новосъздадена институция – Младежки дом Пазарджик, която търси новаторски идеи за естетическото възпитание на подрастващите и пресича пътя си с една специфична и много рядка фигура – Веселин Николов, създател и защитник на каузи,  подбудител, двигател и фокус на онези нестандартни прояви, които не са приобщени към официалната култура.  Резултатът е исторически – създадена е първата професионална джазова формация в България – „Бели, зелени и червени“ участник във всички културни процеси в страната от 1970-те години до днес.