През 1989г. създадохме театрална студия към Младежки дом Пазарджик. Ръководители бяхме аз и моят съпруг Здравко Димитров. Вече имахме опит и успехи с няколко подобни формации в Русе, Панагюрище и Пазарджик. Включиха се талантливи ентусиазирани младежи, обичащи театъра, готови за експерименти и безкрайни репетиции. Три сезона работихме с огромно удоволствие и амбиция – в различни стилове, използвайки разнообразни изразни средства.
Първото ни представление беше по повестта на Иля Велчев „Фантастична дисекция” – изцяло върху изключителната музика на Пинк Флойд. Ултравиолетовата лампа въздействаше магично, а цялата сценография се създаваше и променяше пред очите на публиката от младите артисти. Във всеки епизод се развихряше различна атмосфера, благодарение на пластиката и яркото присъствие на героите. Сътворихме уникален драматичен спектакъл – с впечатляваща визия, огромна фантазия и силно внушение, според театралните капацитети.
На следващата година се насочихме към прочутата „Рагаца” на Станислав Стратиев. Тук заложихме на разработката на прекрасния текст и обиграването на няколко дървени стълби, които представляваха нашата сценография. Този словесен театър запали младежите и те изградиха чудесни, незабравими роли. Сами измисляха и прекрояваха обстановката, използвайки всички възможности на стълбата. Представлението преливаше от артистични находки, изобретателност и чувство за хумор.
Третият и най-труден за изпълнение спектакъл, беше „Важното е да се създаде весела и леко фриволна атмосфера” – по пиесата на Зденек Подскалски – „Посещение на млада дама”. С него се заех сама, защото Здравко започна работа в Пловдивския куклен театър. Решението ми тук беше да разиграем мозайка от действени комични сцени на тема ”Той и тя” – с две двойки, които се превъплъщават в различни роли. Поставих си високи цели, но нашите смели млади таланти се вдъхновиха от материала, заедно изваяхме ювелирни етюди и разработихме ярки образи. Представлението блесна с фантазия, темпо, емоции, актьорски постижения, които не отстъпваха на професионалистите. Гледаше се на един дъх, а публиката ни даряваше с нестихващи аплодисменти. Една от най-ласкавите оценки даде изтъкнатия театрален критик – доц. Севелина Гьорова, която беше възхитена от режисурата и играта на четиримата всеотдайни млади творци.
В театралната студия цареше обич, доверие, творческа свобода и желание за изява. Всички чакахме с нетърпение срещите и репетициите, работехме страстно и неуморно, заедно разкривахме тайните на театъра, радвахме се на постиженията си и се зареждахме с успехите. Горда съм, че двама от артистите ни поеха нашия път и завършиха НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Константин Буров завърши „Филмова и ТВ режисура“ в НАТФИЗ „К. Сарафов“, а Елина Чанева – Актьорско майсторство за куклен театър.
Трите творчески години в скъпия на сърцето ми Младежки дом са наситени с вълнение, вдъхновение и вълшебни мигове. Това е един щастлив и незабравим период в моя живот.
Василка Сугарева
