Като младеж, дори когато ходех да гледам филм или пиеса сам, не чувствах самота. Имаше нещо, което се разгръщаше и ме потапяше. Разпознах го – през тези два часа, сякаш принадлежах към нещо много хубаво.
Том Ханкс
Ще започнем нашия разказ със седемдесетте години на 20 век. Той е базиран на спомени на участници в събитията и публикации в периодичния печат. На 16 април 1971 година е официалното откриване на Младежки дом Пазарджик. Директор на Дома е Лилян Янакиев – творец със занимания в областта на литературата и дърворезбата. Отговорността за успешния старт на цяла една културна институция е негова. Успешен старт се прави с добри професионалисти, които да поставят здрави основи. За ръководители на театралната формация той кани режисьора Николай Поляков и актьора Стефан Германов /1972-76 година/. И магията на театъра започва да завладява младите. Първите участници в театралната формация са: Янина Кашева, Георги Кадурин, Димитър Марин, Кирил Точев, Кръстьо Ковачев, Екатерина Узунова, Евгения Радева, Иван Кочев.
През 1972 година е факт и първата постановка – „Ние сме Ромео и Жулиета“. Тя включва две едноактни пиеси от Иван Радоев – „Ромео и Жулиета“ и „Петрол“. Представлението е играно на камерна сцена в драматичния театър. С „Петрол“ младите театрали гастролират по бригадите в рамките на Бригадирско лято 1972.
Първите документирани факти, открити от нас, за театрална активност в Младежки дом Пазарджик са от 1973 година. В статията „Първи етап на Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност“ – вестник „Септемврийско знаме“ брой 49 от 26 април 1973 година е отбелязано, че младежката драматическа сцена при Окръжния младежки дом с постановчик Николай Поляков се класира за втория етап на фестивала. Става въпрос за „Делото Адам и Ева“ от Руди Щраал . С тази постановка театралната трупа печели златни медали от Брацигово и Враца.
През 1977 година театралната формация е с ръководител Георги Стоилов. Участници в трупата са: Диана Бациева, Евгени Ботинов, Александър Пасков.
През 1977 излиза „Очите на Веселка“ от Боян Болгар. Авторът гостува на премиерата.
Актрисата Диана Бациева си спомня за огромния зрителски интерес. Билетите за представленията се изчерпвали веднага. Някои по-запалени фенове изпочупили стъклата, за да присъстват. Филип Геров добавя, че сред младите хора Младежкият дом бил известен като „Театъра“.
През 1978 година театралите предлагат на своите почитатели отново пиеса от български автор – „Чудесната тройка“ на Владимир Голев.
В статията „Чудесната тройка“ – вестник „Септемврийско знаме, брой 35 от 28 март 1978 година, Томи Георгиев разказва за новото представление на самодейците от драматичния състав при Окръжен младежки дом Пазарджик – „Чудесната тройка“ от Владимир Голев.
„Много голямо е желанието, с което тези младежи /Евгени Ботинов, Диана Бациева/ откриват пътя към образите и към духа на пиесата… Какво е накарало тези момичета и момчета да участват в драматичния състав? По тяхно признание – любовта и удоволствието от близостта с изкуството. А може би тук се крие стремеж да опознаеш по-добре себе си, да откриеш своето истинско аз, да бъдеш по-нов и по-различен. Повечето от тях са ученици – възраст, когато се търси поле за изява, за социална реализация извън рамките на училището.“
С постановката театралната формация става лауреат на Петия републикански фестивал на художествената самодейност и носител на бронзов медал през 1979 година.
През 1980 година новата премиера на театралното студио на Окръжен младежки дом Пазарджик е „Разбойник“ от Карел Чапек. Постановката е на Елена Цанева. В статията „Разбойник“ от Карел Чапек на младежка сцена“ / вестник „Септемврийско знаме“ брой 78 от 1 юли 1980 година/ Д. Владимиров пише: „Новата реализация на „Разбойник“ е преди всичко нещо ново в актива на театралното студио в Окръжния младежки дом и същевременно едно намерило радващо покритие дръзновено творческо намерение в една среща с героите на Карел Чапек да получим сила и мъдрост от тях в своето съвремие, да произнесем своята присъда над ранното похабяване на човешките полети на порива и мисълта. Публиката в Окръжния младежки дом, а вече и на други места в окръга, се срещна с изкуството на младите самодейни актьори Мариан Костадинов, Димитър Баненкин, В. Милчева, М. Комсалова, Диана Спасова, Петко Вацев, Р. Кадирова, Ц. Георгиева.“
За театралните си успехи в Младежкия дом разказва Петко Вацев: „В театралните състави на младежкия дом съм участвал от 1978 до 1982. По този начин отморявахме, превръщахме негативната енергия от деня в позитивна, станахме приятели много близки един с друг. Елена Цанева и съпругът й Мариан Цанев бяха заедно ръководители. „Разбойник“ на Чапек беше една от най-успешните пиеси. Изнасяхме я в читалищата в окръга на много места – Пещера, Панагюрище, Велинград… и залите бяха пълни. Интересът беше много голям…
„Архангелите не играят флипер“ от Дарио Фо беше много труден спектакъл. Изискваше много енергия, много репетиции. На премиерата всички бяха очаровани от резултата. Репетирах и при Красимир Ранков, но 82-83 година влязох в казармата и до представление не се стигна.“
През 1981 Стефан Попов и Димитър Марин /вече професионален актьор/ поставят „Архангелите не играят флипер“ от Дарио Фо. В представлението участват Димитър Баненкин, Марио Шаранков, Елена Белперчинова, Петко Вацев.
