Разказът за магията на театъра продължава с годините, които най-общо бихме могли да характеризираме с думата многост – много участници, много ръководители, много представления, много пълни зали, много турнета и участия в различни фестивали, прегледи и конкурси, много престижни награди и отличия… Посятото през първото десетилетие дава своите плодове. Това е театралният бум в Младежки дом Пазарджик.
Щафетата е поета от Николай Томов. През 1982 година излиза премиерата на „И есен идват щъркели“ от Кирил Топалов. Авторът присъства на премиерата.
На театрална пролет 82 в гр. Брацигово специалната награда за спектакъл с младежка тематика е присъдена на театралния колектив на Окръжния младежки дом за постановката „И есен идат щъркели“ от Кирил Топалов с режисьор Николай Томов.
Годината вече е 1983. Начело на театралната студия застава младият актьор Красимир Ранков. Театралният състав се превръща в театрална студия, защото тук младежите не само играят, но се запознават и с теоретичните основи на театралното изкуство. В този период студията е доста многобройна. На снимките достигнали до нас разпознаваме лицата на: Красимир Ранков, Лили Зъзрева, Елена Белперчинова, Олег Иванов, Благо Солов, Иво Джунев, Ангелика Любенова, Ангел Панков, Драгомир Топалов, Тодор Бакърджиев, Невена Костдинова, Коцето, Владо, Ралин, Лазар Кръстев /Зарко/, Марио Шаранков.
Интересът към театралното изкуство е много голям. Театралната магия не подминава и студентите. И така успоредно с театралната студия през 1983 година в Младежкия дом започва работа и студентски театрален състав с ръководители Иван Танев и Янина Кашева. Участниците в новата формация основно са студенти по медицина – млади хора, които вече са избрали своята професия, но любовта към театъра ги довежда в Младежкия дом за занимания с любимото изкуство. Сред тях е и Ангел Кунчев – понастоящем Главен държавен здравен инспектор. Студентите имат две постановки – „Есенна скука“ от Некрасов и „Хирургия“ и „Предложение“ на Чехов. Играеха винаги при пълна зала и по време на гастролите в Брацигово и Велинград. Бяха много добри. Раздаваха се и публиката ги харесваше. Като гледах „Есенна скука“ си мислех – дано станат поне толкова добри лекари, колкото са актьори… И вярвам, че са станали.
В статията „Традициите имат бъдеще“ – вестник „Септемврийско знаме“ брой 52 от 3 май 1983, Георги Делев пише: „Връхна точка на фестивала /VI републикански фестивал на художествената самодейност/ отбелязаха Младежката театрална студия и Студентският театрален състав на Окръжния младежки дом в Пазарджик съответно с „Нагоре по стълбата, която води надолу“ от Бел Кауфман и „Есенна скука“ от Некрасов. Сложната жанрова структура на тези спектакли, умението на младите изпълнители да си служат с палитра от синтетични средства, изявата в цялото и умението да се съхрани индивидуалното присъствие говорят не само за качествата и професионализма на постановчиците Красимир Ранков и Иван Танев, но и за труда и себеотрицанието, с което те дават посока за развитие на много млади и интересни хора.“
Година по-късно в статията „Да спечелиш почитатели“/Вестник „Септемврийско знаме“ брой 22 от 21 февруари 1984 година/ Екатерина Попова отново се връща към успехите на Младежката театрална студия.
„Петнайсетте момичета и момчета от младежката театрална студия към Окръжния младежки дом в Пазарджик с всеотдайността и предаността си към театъра са спечелили и продължават да печелят все повече почитатели, да приобщават към изкуството многобройна младежка публика…
Пиесата „Нагоре по стълбата, която води надолу“ по романа на Бел Куафман, представена от самодейците през миналата пролет /1983 година/, донесе на колектива 8 златни медала – за сценарий, режисура, музика и актьорски изпълнения…
Сега /1984 година/ членовете на младежката театрална студия са в началото на работата над новата постановка – „Златният храм“ на Уилям Голдинг.“
През 1985 година Владо Йочев поставя „Антигона“ . Представлението се играе в лапидариума на историческия музей. В постановката участват: Светлана Кърджилова, Тодор Мацанов, Румяна Душкова, Стефка Караджова, Валентина Фиданова.
През 1986 година ръководители на Младежката театрална студия са Росен Ботев и Диана Бациева. На достигналите до нас снимки сред участниците разпознаваме: Елена Дамянова, Румен Буюклиев, Петър Шарков, Евгения Георгиева, Благо Солов, Стефка Караджова, Румяна Душкова, Венцислав Глухаров, Петър Стаматов, Лазар Кръстев, Валентина Фиданова.
Ценна е рецензията, която прави Северина Гьорова – театровед, за участието на театралите от младежкия дом в „Театрална пролет“ – Брацигово 1986: „Една от радостните тенденции на празниците беше участието на младежките състави. В сложната пиеса на Джон Пристли „Розата и венецът“ младите изпълнители от Окръжния младежки дом в Пазарджик показаха способност да вникват в сложни, противоречиви характери, под умелото художествено ръководство на младия актьор Росен Ботев. Беше създадена галерия от образи, сред които се отличаваше живата характеристика на Петър Стаматов в Едуард Стоун, острата драматична и характерна изява на Евгения Георгиева в Джени, силното духовно присъствие на Лазар Кръстев в Непознатия, темпераментното и изобретателно разкриване на честолюбието и оптимизма у Том на Венцислав Глухаров и оригиналната жанрова характеристика на Ма Чек на Стефка Караджова.“
Следва постановката „В нажежения мрак“ от Антонио Валехо. За нея си спомня Валентина Фиданова: „В пиесата се разказваше за училище за слепи. Единствената зряща беше директорката. Аз изпълнявах тази роля. В антракта, в зала „Устрем“ някой от самодейците свиреше на пианото Лунната соната, беше много силен спектакъл…“
Последната постановка на тандема Росен Ботев и Диана Бациева е „Еснафска сватба“ от Брехт. Добре си спомням тази постановка. Мисля, че това е най-играната постановка по онова време. Винаги при препълнена зала. Гледах всичките представления и всеки път се забавлявах сякаш гледам за първи път. Нямам обяснение с какво ме е привличала… Спомням си и за едно турне с „Еснафска сватба“ в София. Играхме я два пъти в различни клубове за естетическо възпитание – пред студенти и ученици.
Този период в историята на театралната студия за мен ще остане най-силен от гледна точка на брой участници, изнесени представления, гастроли и участия в различни фестивали и конкурси в много градове на България, завоювани отличия, високи оценки на водещи театрали и режисьори. От участниците в театралната студия след време професионално с театър и кино се занимават: Лили Зъзрева, Тодор Мацанов, Румен Буюклиев, Венцислав Глухаров, Валентина Фиданова.
Ако имате идея да редактирате и допълните тази статия, свържете се с нас: mdom_pz@abv.bg
***
Следва продължение …
